За орли, дропли и пустинарки
Завърши едно вълнуващо приключение из степите, дехезата и скалите на Екстрамадура, Испания. Основната ни цел е да видим дропли, орли пустинарки, и разбира се да се насладим на местната кухня и пейзаж.
Ден 1, 8.Април
Потеглихме от София в нормално време и 3 часа по-късно кацнахме в слънчева Испания. Полетът ни до Мадрид мина гладко и всички бяхме готови да записваме новите си видове птици. Взехме буса, с който щяхме да пътуваме и скоро бяхме на път към нашия хотел в периферията на Национален парк Монфраг.
Веднага щом излязохме от Мадрид, започнахме да виждаме грабливи птици. Десетки черни и червени кани, щъркели и лешояди кръжаха над магистралата. Първата ни спирка за птици беше малко преди да стигнем до хотела. Въпреки, че беше краят на деня, всички искаха да гледат птици.
Не устоихме на един кокилобегач до пътя, който ни накара да спрем. Не смятах да слизаме от буса, но започнахме да виждаме вид след вид само като вдигнахме биноклите. За няколко минути успяхме да видим египетски, белоглав и черен лешояд, малък орел и черна каня. Добре дошли в Екстрамадура!
Продължихме по пътя към хотела, до който имахме още около 20 мин. Светлината ставаше все по-добра и по-добра. От буса виждахме папуняци, пчелояди и червеноглави сврачки. Природата беше изключително впечатляваща! Това бе първата ни среща с “дехезата” (разредена гора от корков дъб). Дъждовете през изминалите седмици бяха напоили тревата и ливадите под дърветата бяха покрити с пролетни цветя. Това остана една от най-силните гледки за мен до края на пътуването!
Нямаше как да не спрем още веднъж, за да се насладим на тази гледка. Със спирането записахме и няколко ‘горски’ вида: горска чучулига, черешарка и папуняци. Ето ги и първите си сини свраки!
Доволни от първите си срещи с местната природа, пристигнахме в хотела, където ще сме базирани за целия трип. Разположен е в периферията на Национален парк Монфраг и отлична отправна точка за излетите през следващите дни. Най-впечатляващите скали от парка, където гнездят стотици лешояди, се виждат от хотела, а навсякъде наоколо има така характерната гора от корков дъб.
Вечерята ни включваше селекция местни ястия, но най-впечатляващ ще остане мусът от пуканки!
Обещаващ старт!
Беше време за почивка след дългото и изморително пътуване.
Ден 2, 9.Април
Национален парк Монфраг
Днес бе денят на лешоядите. Започнахме с кратка разходка около хотела още преди закуска. От всички страни се чувала страшно много птици. Пролетта тук е в разгара си и всичко пее! Още преди закуска видяхме първите си едноцветни скорци! Изключително усещане е да чуваш всички песни на фона на изгряващото слънце и обляните с мека светлина дъбове.
Закуската включваше задължителния хамон, и добра селекция местни сирена, колбаси и плодове! Бе време да поемем за деня.
Спряхме след не повече от 300м след хотела, веднага щом забелязах няколко сини сврака да прелитат над пътя. Малко след това забелязахме, къде строят гнездо. Е, каква по-добра възможност да се насладим на тези така желани птици.
Следващата спирка е най-любимото място на всички: Скалата с лешоядите! Тук останахме няколко часа, за да се любуваме на полета на лешоядите. Десетки двойки белоглави отглеждаха своите бързо растящи малки. Черният щъркел все още мътеше в гнездото си, а египетските лешояди летяха високо в небето редом със сокола скитник! Скалите кънтяха от песента на синия скален дрозд и сивоглавата овесарка, а в храстите видяхме първото ни западно червеногушо коприварче! Удивителна гледка!
Продължихме по пътя си, в търсене на ястребов орел, но така и не успяхме да го видим. Макар това да е едно от най-добрите места в района, двойката явно е заета да отглежда своето потомство и не демонстрира заетостта на територията си.
За обяд спряхме в малко селце с уютни каменни къщи, където се помещава и част от администрацията и информационния център на Национален парк Монфраг. Подхождайки към селцето видяхме два благородни елена и първото ни западно испанско каменарче. Докато обядваме и опитваме местни напитки, над главите ни не спираха да кръжат лещояди, малки орли и черни кани!
След обяд продължихме по панорамен път с гледка към живописна долина. От всички страни се чувала славеи, малки черноглави коприварчета и още червеногуши коприварчета. Лешоядите не спираха и не спираха.
За да сменим хабитата и да се скрием от слънцето навлязохме в рехава гора където видяхме първия си и единствен качулат синигер.
Края на деня посрещнахме до скала, където трябваше да има бухал, но разбрахме историята му едва след няколко дни. Не успяхме да го видим и се прибрахме към хотела. По-малко изморените от групата отидоха до гнездото на свраките, за да наблюдават тяхното изключително поведение. Птиците зависваха във въздуха под сянката на дърветата, за да не бъдат видени от техните жертви.
Първият ни цял ден завърши с чаша студена бира и удовлетворение от видяните нови видове. Утрешният ден се очертава още по-вълнуващ, тъй като ще търсим най-желаните видове: големи дропли и стрепети!
Ден 3, 10 Април
Степите на Санта Марта
Денят започна по тъмно! Трябваше да стигнем до степите за първата светлина, когато видовете от това местообитание са най-активни.
Буквално спряхме буса, разпънахме тръбите и последва вик: “Дроплиии!” Ето ги! Разкошен мъжки екземпляр се опитваше са впечатли женските около него със своите брачни игри. Правеше т.нар. foam bath и се бе превърнал в топка бяла перушина! Изключителна гледка на фона на изгряващото слънце и звука от дебелоклюни чучулиги, които бяха навсякъде около нас!
След като се полюбувахме на дроплите, продължихме по пътя си в търсене на следващия ни целеви вид: стрепета. Отне ни малко време, но в крайна сметка след малко взиране и в търсене във всички посоки, успяхме да видим две прелитащи птици. Първоначално имаше доза неудовлетворение, че сме видели птиците само в полет, но след малко последва още и още една, която кацна на видимо разстояние. Не беше близо, но се виждаше добре.
Няколко минути по-късно, над нас прелетяха и ято шилоопашати пустинарки. Около 30 птици дойдоха на около 300м, но кацнаха в тревата и станаха неоткриваеми.
Следващият ни целеви вид трябваше да поизчака малко, тъй като бе време за кафе. До 10ч, бяхме видяли толкова много, че имахме нужда от почивка. Отбихме се в близкото селце Санта Марта, където отделихме нужното време за второто си сутрешно кафе.
Продължихме по пътя си заредени с енергия и в очакване на нови видове. Спирката ни бе на висок хълм на ръба на долина, в която се виеше рекичка. Изключително живописно място! Тук целта ни беше ястребов орел. От всички страни пееха птици, а в небето летяха грабливи птици от всички посоки. Проверявайки всяка една граблива птица, успяхме да видим и него: Испанския орел! Една млада птици привлече вниманието ни, а след него и една възрастна пое по топлите течения. Величествени птици!
Продължихме по пътя си през степта, където успяхме да добавим още няколко вида: синявица, още испански орли, ливаден блатар и още шилоопашати пустинарки.
За обяд спряхме в крайпътно заведение в град Трохильо. Поръчването беше предизвикателство, тъй като никой от нас не говореше испански, а местните хора изобщо не се и стремят да научават чужд език. Доста жалко, но се справихме и хапнахме добре.
Докато сме в града се отбихме до голяма колония с белошипи ветрушки. Тези малки “папагалчета” летяха навсякъде и издаваха характерните им звуци. Изключително красиви птици.
Запасихме с провизии от близък магазин и се отправихме към място за следващия ни желан вид: качулата кукувица. По пътя спряхме, за да видим пиринейска сврачка и орел змияр, които бяха до пътя. Качулата кукувица се представи блестящо! Буквално няколко минути след като пристигнахме на мястото се обади. Застана на едно клонче и ни позволи да я наблюдаваме поне 10 мин. За съжаление, беше далече за снимки, но перфектна за наблюдение!
С това наблюдение завършихме най-силния си ден!
Ден 4, 11 Април
Открити пространства до Jaraicejo и язовир Арокампо
Планът за днес е да посетим нов тип местообитание, в каквото не сме били до момента. Програмата ни включваше наблюдение на птици в басейните около Arrocampo. Няколко малко езера предоставят дом на Султанките, които са един от ключовите видове за пътуването. Преди това обаче, посетихме горите и откритите пространства до село Jaraicejo, където искахме да видим няколко вида коприварчета.
Както вече писах няколко пъти, ливадите и храстите бяха с разкошни цветове. Това направи разходката ни още по-приятна. Малко след като поехме по черния път, чухме първото си пъстрогушо коприварче, после второ, трето… Страхотни! Потърсихме и очилато коприварче, но не успяхме да го намерим. Чухме западно орфеево коприварче и червен кеклик, но не успяхме да ги видим. Настана обед и решихме да поемем към язовира.
Термометърът показваше 26 градуса, но се усещаше като 36. Беше доста топло и съответно птиците се бяха изпокрили. Все пак, поехме на разходка покрай язовира към едно от укритията, където се наблюдават султанки. Още с пристигането видяхме около 20 гнезда на червени чапли, които демонстрираха своите “прически”. Пъстроопашатите шаварчета бяха навсякъде около нас, а над водата прелетяха две белооки потапници, и на няколко пъти успяхме да видим и султанките! Успех! Продължаваме натам!
Спряхме още на едно място, за да търсим пепелява каничка, но нямахме късмет. Решихме да заобиколим националния парк Монфраг и да се пробваме още веднъж за бухала. Пътят преминаваше през разкошни гори от коркови дъбове покрити с разкошен килим от диви цветя! Тази гледка ще остане най-силният момент за мен от пътуването (това май вече го казах, но наистина е страшно впечатляващо)!
Тъй като беше още рано, спряхме в крайпътно заведение, за да изчакаме часа за бухала 😉 Имахме уговорка да се покаже, но той не си я спази 😉 Сканирахме скалите близо час, когато се появи един човек, поогледа набързо и дойде при нас да ни каже, че бухалът го няма от повече от седмица. Е, това беше краят и на нашето търсене.
Прибрахме се в хотела сравнително късно и готови за вечеря. Беше доста дълъг ден, но пълен с емоции и красиви гледки.
Ден 5, 12 Април
Оризища до Мадрихалехо
Днес е последният ни цял ден за наблюдение на птици. Отново решихме да посетим различни местообитания, за да видим различни видове. Насочихме се към язовир Alcollarín и оризищата при Мадрихалехо (Madrigalejo).
Пристигнахме на язовира след около час шофиране южно от хотела наслаждавайките се на страхотните пейзажи. Повечето от видовете бяха обичайни за този тип местообитание включително голям гмурец, няколко сиви патици, бял ангъч, и няколко лиски. Имах информация за червеночела лиска, но за съжаление, не успяхме да я видим. Успяхме обаче да видим двойка египетски гъски и още една султанка.
Продължихме към Мадрихалехо, където спряхме за обяд в крайпътно заведение. Сервираха ни страхотни тапас, което ни зареди с енергия за следобеда.
Оризищата ни приветстваха с около 50 кафявокрили огърличника, няколко речни дъждосвиреца и иберийски жълти стърчиопашки. Честно казано, очаквах повече, но явно миграцията закъснява.
Отскокнахме и до микроводоем наблизо в тъсене на пепелява каничка, но отново безуспешно. На нейно място обаче, видяхме няколко вълнисти астрилди. Макар да са декоративни птици, е винаги удоволствие да видиш нещо различно.
За следобедните часове отидохме до Rio Almonte където основната ни цел бе черното каменарче. Не ни отне много време да го забележим, а малката долина към язовира бе отново изрисувана с най-цветната четка на природата. От всички страни пееха птици: зеленогуша овесарка, малко черноглаво коприварче, славеи, конопарчета и още много други!
По желание на участниците, трябваше да опитаме още веднъж шанса си да видим ястребов орел. Друга част от групата искаха да отделим време на скалите с лешоядите. Така решихме да дадем 5 минути на орела да се покаже и после да се насладим на лешоядите.
Общо взето, стана точно така. Буквално няколко минути след слизането от буса видях две точки на хоризонта. Казах си, това са! Взех тръбата и потвърдих два ястребови орела от местната двойка, които патрулираха района си. Успех! За съжаление, не всички членове от групата успяха да видят птиците, но ще имат поне една причина да се върнат отново тук.
Последният ни час в наблюдение на птици бе до скалите с лешояди! Изключително място! Светлината ставаше все по-добра, а птиците бяха все така активни. Белоглавите лешояди кацаха на страхотни места за снимки! Това място остава любимо на голяма част от хората в групата!
С това приключи пътешествието ни из Екстрамадура! На следващия ден летим рано сутринта и се налага да потеглим в 4.00 сутринта.
Бе време за равносметка: записахме общо 114 вида птици, като най-много хора гласуваха за голямата дропла като най-силно наблюдение. Също така, качулата кукувица и синия скален дрозд водеха в класацията. Беше страхотно! Определено това пътуване се превръща в любима моя екскурзия!
Ако желаете да се включите в екскурзията следващата година, вижте линка тук. Датите са 31 Март – 5 Април 2025 г. Екскурзията се осъществява от NatureAdventures.bg
Птици
Пълният списък с видове може да видите тук:
1.Египетска гъска
2.Зеленоглава патица
3.Червен кеклик
4.Малък гмурец
5.Полудив гълъб
6.Гривяк
7.Гугутка
8.Шилоопашата пустинарка
9.Голяма дропла
10.Стрепет
11.Качулата кукувица
12.Обикновена кукувица
13.Алпийски бързолет
14.Черен бързолет
15.Крещалец
16.Зеленоножка
17.Султанка
18.Речен дъждосвирец
19.Късокрил кюкавец
20.Дебелоклюна рибарка
21.Черен щъркел
22.Бял щъркел
23.Голям корморан
24.Сива чапла
25.Червена чапла
26.Голяма бяла чапла
27.Малка бяла чапла
28.Биволска чапла
29.Бяла лопатарка
30.Египетски лешояд
31.Черен лешояд
32.Белоглав лешояд
33.Орел змияр
34.Малък орел
35.Испански орел
36.Ястребов орел
37.Тръстиков блатар
38.Ливаден блатар
39.Малък ястреб
40.Червена каня
41.Черна каня
42.Папуняк
43.Земеродно рибарче
44.Обикновен пчелояд
45.Синявица
46.Белошипа ветрушка
47.Черношипа ветрушка / Керкенез
48.Сокол скитник
49.Испанска сива сврачка / Пиринейска сврачка
50.Червеноглава сврачка
51.Сойка
52.Иберийска синя сврака
53.Сврака
54.Чавка
55.Гарван
56.Син синигер
57.Голям синигер
58.Дебелоклюна чучулига
59.Горска чучулига
60.Текла (Късопръста качулата чучулига)
61.Качулата чучулига
62.Пъстроопашато шаварче
63.Блатно шаварче
64.Тръстиков цвъркач
65.Скална лястовица
66.Селска лястовица
67.Червенокръста лястовица
68.Градска лястовица
69.Свилено шаварче
70.Дългоопашат синигер
71.Западно орфеево коприварче
72.Малко черноглаво коприварче
73.Западно червеногушо коприварче
74.Пъстрогушо коприварче
75.Градинска дърволазка
76.Орехче
77.Едноцветен скорец
78.Имелов дрозд
79.Кос
80.Червеногръдка
81.Южен славей
82.Домашна червеноопашка
83.Син скален дрозд
84.Черногушо ливадарче
85.Домашно врабче
86.Испанско врабче
87.Планинска стърчиопашка
88.Бяла стърчиопашка
89.Обикновена чинка
90.Черешарка
91.Зеленика
92.Обикновено конопарче
93.Щиглец
94.Европейско канарче
95.Сива овесарка
96.Сивоглава овесарка
97.Зеленогуша овесарка
98.Блед бързолет
99.Кокилобегач
100.Западно испанско каменарче
101.Качулат синигер
102.Обикновен мишелов
103.Ръждивогушо ливадарче
104.Черна врана
105.Белоока потапница
106.Пъдпъдък
107.Жълта стърчиопашка
108.Сива патица
109.Бял ангъч
110.Кафявокрил огърличник
111.Вълниста астрилда
112.Черно каменарче
113.Лиска
114.Голям гмурец
Снимки:
