За птици в Испания: 6 дневно пътуване в района на Екстрамадура в търсене на екзотики.

6-11.04.2023

Екстрамадура е една от най-богатите местности за птици в Испания! Това бе една от причините да дойдем точно тук. В пътуването взеха участие 6 човека, които бяха предимно миналогодишни участници в курса за разпознаване на птици организиран от БДЗП.

Периодът на пътуването е изключително подходящ за токуващите големи дропли и мигрантите завърнали се от зимните си квартири. 

Ден 1: 6 Април, 2023

След малко перипетии покрай организацията на полета, тръгнахме навреме и пристигнахме в очаквания час. Отне ни малко време да вземем буса, който бях наел предварително, но в крайна сметка, пристигнахме в хотела ни малко след 22.00 ч. Беше дълго и изморително пътуване, но пък си заслужаваше. По пътя, двама от нас успяхме да видим бухал, който прелетя над нас докато шофирахме над магистралата. За щастие, това не беше единственото наблюдение на бухал, както ще стане ясно по-късно. 

В хотела ни очакваше страхотна вечеря с три ястия, от които всеки можеше да избере. Вечерята беше вкусна, но бърза, тъй като бяхме много изморени и готови за сън.

Ден 2: 7 Април, 2023

Раят на лешоядите

Сутрин е! Нека приключението започне, Сега! От хотела имахме пряка видимост към близки скали с лешояди, а терасите на хотела предлагаха незабравими моменти!

По-нетърпеливите от нас излезнахме за кратка разходка около хотела още преди закуска. Хотелът е базиран в средата на открито пространство с просторни гори от корков дъб. Изключително място! Тук пролетта бе напреднала с поне 3-4 седмици. Навсякъде се чуваха папуняци, сврачки, овесарки и кукувици. Първите 150 лешояда бяха забелязани още преди 8ч. Оказа се, че по всяко едно време човек може да види десетки, че дори и стотици лешояди само да се загледа в небето.

След богата закуска с плодове, типичният испански хамон и доматен сок, бяхме готови да се гмурнем в националния парк Монфраг където смятахме да изкараме целия ден.

Първата ни спирка бе в малка долина, където успяхме да видим първите си близки белоглави и черни лешояди, зеленогуша овесарка, диво канарче и обикновени пчелояди. 

Втората ни спирка бе до едно от емблематичните места за парка: скалата с лешояди. Бяха навсякъде! Буквално! Летяха на метри над главите ни! Освен десетките двойки гнездящи лешояди, видяхме още няколко двойки син скален дрозд, сивоглава овесарка, западно червеногушо коприварче, черна каня и ‘апартамент’ от 3 гнезда на черен щъркел, сива чапла и белоглав лешояд разположени буквално на няколко метра едно над друго. Добре дошли в Национален парк Монфраг! 

Продължихме със спирка за търсене на ястребов орел, но нямахме късмет да го видим. За сметка на това записахме алпийски бързолет и египетски лешояд. Задължително трябваше да спрем и в центъра на националния парк. Така или иначе беше станало доста топло и решихме да отморим с чаша кафе докато разглеждаме информационния център на парка. Малкото селце от няколко типични каменни къщи е изключително китно и уютно. Съвпадението на нашето посещение с местния Великден беше предпоставка за наличието на много хора, но това допълнително допринесе за усещане на местната атмосфера и сливане с местното население.

След почивката спряхме покрай пътя, за да се насладим на просторните гледки над долината с язовира и да търсим коприварчета, но видяхме само малко черноглаво. Слънцето напичаше много, а температурата достигна 30 градуса. Решихме да спрем за обяд отново на ръба на долината с гледка към скала, на която гнездят лешояди. Намерихме гнездо на черна каня, а над главите ни дойде да пее западното червеногушо коприварче. Изборът на място за обяд не беше случаен, имах предварителна информация за малък пъстър кълвач, който обаче само аз успях да чуя.

На следващата ни спирка търсихме горски видове, но нямахме особен късмет. Беше доста горещо и активността на птиците беше спаднала. Затова реших да поемем към една от последните ни спирки за деня в търсене на бухал.

Макар да беше още рано през деня, разчитах на това да намерим мястото му за денуване, за което имах предварителна информация. След пристигане до локацията, започнахме да търсим доста обстойно, но не можахме да намерим птицата. В този момент пристигна местен водач. Реших да попитам дали знае къде е бухала и със страхотна увереност тя просто каза, ‘елате, елате’! Wow, май ще имаме късмет. Повървяхме около 200 м откъдето бяхме спряли и жената просто каза, ето го там! Имаше гнездо на бухал. Местен човек следеше развитието на гнездото и се оказа, че има две малки бухалчета. За съжаление, не можахме да ги видим, но видяхме видео направено от хората, на което бухалчетата подаваха глава и любопитните си очи! Това ще остане един от най-силните моменти на трипа. Жестоко очарование!

Решихме да посрещнем залеза на върха на хълм с гледка към язовира и скалата с лешояди. Изключителна гледка! Поизморихме се, но гледката беше веднъж! Под нас се стелеше огромен килим от дъбов корк! 

Беше време за почивка и поехме към хотела! Тъкмо си мислехме, че денят е приключил, когато пътя би пресякоха около 20 иберийски свраки! Отбих набързо в страни на тесния път, но птиците се скриха във вътрешността на гората и не можахме да се насладим на този така желан вид. Засега…

Сега вече бе време за почивка и студена бира, която си дойде съвсем на място след горещия ден! Изключително силен старт на нашето пътуване!

Ден 3: 8 Април, 2023

В търсене на дропли

Денят ще бъде посветен на степите южно от хотела. Основната ни цел ще бъдат стрепетът и голямата дропла.

Тръгнахме веднага след бърза закуска. Целта беше да стигнем до степите сравнително рано, но не ни се получи, което имаше своите последствия. Малко преди да стигнем до първото ни планирано място за провизии, отбих бързо от пътя, за да видим огромна птица задаваща се с тежките си махове. Голяма Дропла! Първата ни птица! Макар и само в полет, успяхме да се насладим на голяма птица! 

Спряхме в един от близките градове за провизии и веднага след това отидохме до голяма колония с белошипи ветрушки. В стари силози бяха сложени множество къщички за белошипи ветрушки. Двойките стояха на входа на самите къщички и даваха отлична възможност за сравнение и разглеждане на мъжките и женските птици. Насладихме се на полета на птиците и ги огледахме при отлична светлина! Време беше за степта!

На първата ни спирка успяхме да видим иберийската сврачки и множество дебелоклюна чучулиги. След бърз оглед на степите, продължихме към основната ни спирка за дроплите. Поехме по черен път в търсене на енигматичните птици карайки бавно и сканирайки хоризонта. При едно от спиранията видях два стрепета да подлитват и ги локализирах при кацане. Заехме позиция на огледно място и не ни отне много време, за да ги видим. Стрепет! Всички в групата успяха да го видят! Макар и далече, белезите му личаха отлично! Непосредствено до стрепета, една домашна кукумявка се криеше от слънцето на перваза на стара каменна къща по средата на хълма! Адски фотогенично! За съжаление, беше далече за снимка, но остава споменът в съзнанието ни и силните впечатления от видяното!

Продължихме да търсим голямата дропла, но нямахме късмет! Минаваше обед и температурите се покачват! Активността на птиците намаляваше, а с тях и нашето настроение! 

Реших да поема по пътя, където съм виждал не една и две дропли! Път, осеян с къщички за синявици. В една от тях видяхме домашна кукумявка, а в далечината десетки черни и белоглави лешояди се бяха струпали в очакване на обяда си. Мъжки ливаден блатар и една синявица приповдигнаха настроението на групата. Технически проблем с колата ни накара да поспрем за малко, но групата отреагира бързо и продължихме по пътя си безпроблемно. 

Не исках да се отказвам! Не можах да повярвам, че не мога да намеря дроплите в топ местата. Продължихме да ги търсим и след миг най-накрая успях да видя първата ни птица. Една женска се разхождаше съвсем спокойна в близост до пътя. Бързо слязохме от буса и сложихме тръбите на дроплата! Олекна ми! Най-накрая! Истински се бях притеснил! След като се насладихме на птицата, продължихме по пътя си. Исках да посетя още едно място. Още с пристигането ни, забелязахме един кемпер спрял странно на банкета на пътя. След минута при нас дойде шофьора на кемпера и ни каза “Ако търсите дропли, ето там има една мъжка и една женска”! Колко мило! Благодаря ти, човече! Останахме повече от половин час, за да се наслаждаваме на тези енигматични птици! Междувременно се показаха и няколко червени кеклика съвсем наблизо. Още един нов вид в списъка! 

Всички бяхме доволни и решихме да се приберем в хотела за почивка! Термометърът показваше 30 градуса!

Събрахме се отново в 17.30, когато решихме да отидем до близко езеро в търсене на качулата кукувица. Мястото беше на няколко км от хотела, така не ни отне дълго, за да стигнем до него. Още със слизането ни от буса, се чуваха славеи и сиви овесарки. Поехме по южния бряг на язовира по границата с дъбова гора. От брега на язовира видяхме първите си биволски чапли и една червена чапла. Като цяло нямаше никакви птици във водата, но продължихме разходката си и добре, че го направихме. Почти достигнали до края на единия ръкав на язовира забелязахме група иберийски/сини свраки да прелитат пред нас. Една, две, три…. над 20 птици решиха да дефилират пред нас. Те просто преминаха пред нас, а решиха да кацат на камъни на самия край на водата. Отраженията от водата при страхотната вечерна светлина направиха този момент един от най-запомнящите се за пътуването. Гледахме свраките няколко минути, които ни дадоха всичко, което търсихме. Видяхме страхотните сини опашки на птиците в полет, интересното им поведение при сушене след баня, но най-впечатляващи бяха когато застанаха на върха на камъните на брега на реката!

Още един силен момент! Бяхме готови за вечерната бира! Прибрахме се в хотела навреме за кратка почивка преди вечеря! Още един силен ден!

Ден 4: 9 Април, 2023

За султанки около Арокампо

Арокампо е язовир, който съдържа вода за охлаждане на реакторите на близката атомна централа. На пръв поглед индустриално място, но всъщност се оказа страхотно за наблюдение на птици. Имахме няколко основни целевида вида тук: султанка, пепелява каничка, и няколко водолюбиви вида птици, с които исках да разнообразим видовия списък.

Традиционно, закусихме в 8.00 и след 2 часа бяхме на брега на малък водоем в периферията на язовира. Места организация е направила мрежа от укрития за наблюдение на птици и посетителски център, който държи ключовете за тях. Мястото е изключително разнообарзно на местообитания и предлага голям спектър от видове. Султанките се оказаха доста често срещани и сравнително лесни за наблюдение. Разбира се, необходима е доза късмет и щипка търпение. Успяхме да видим първите си птици в рамките на първите 30 мин след пристигането ни. Над нас прелитаха и активно се обаждаха пъстроопашати шаварчета, ръждиви/червени чапли, а в далечината локализирахме няколко блестящи ибиса и лопатарки. В небето винаги кръжаха черни и белоглави лешояди с десетки.

След тази първа наша спирка завършила с успех, решихме да разгледаме укритията и да потърсим нови видове. Добавихме белобузи и дебелоклюни рибарки, земеродно рибарче, още блестящи ибиси и султанки. Напече и решихме да посетим посетителския център, който се оказа богато зареден с най-различни страхотни плакати със жестоки рисунки на птици. Не липсваха и продукти от корк. Нямаше как да не си купим.

Решихме да поспрем в близкото кафе за студени напитки и сладолет. Тези почивки станаха доста желани и любим момент на всички участници в групата. Оставаше ни само още една спирка преди да се завърнем в хотела за очакваната сиеста.

Мястото беше в северния край на язовира, където се надявах да види пепелявата каничка. Постояхме около час, но за съжаление нямахме късмет. Оказа се, че вида става доста рядък дори и за Екстрамадура. Дори местни птичари се надяваха да видят вида, но нямаха късмет. За сметка на това обаче, видехме още няколко султанки, малък воден бик и страхотен млад испански орел. Е, мисля, че е време за сиеста! След час бяхме в хотела, където терасата ни очакваше със студените си питиета, сянка и гледка към просторни хоризонти! Бърдинга никога не спира на такова място.

За козодой и качулата кукувица

След кратката почивка решихме да посетим място в търсене на червеновратия козодой и качулата кукувица. След около 40 мин пристигнахме на мястото. Беше още рано и имахме време да се огледаме за други видове. В близките пасища открихме няколко чучулиги текла и малки черноглави коприварчета. Част от групата останаха назад до буса, а ние продължихме по пътя в търсене на козодоя.

На смръчаване, получавам съобщение… “Кукувицата е тук”. Двойка качулати кукувици обикаляха около паркинга. Чух далечното обаждане на птиците и веднага успяхме да локализираме една от тях. В тръбата е! Всички успяха да видят тази желана птица. Макар да не успяхме да видим козодоя, вечерната разходка бе успех! Всички бяха супер доволни! Такива моменти оправдават всякакво усилие.

Ден 5: 10 Април, 2023

Степите около Монрой

Пустинарките все още ни убягваха и реших днес да направим ранно тръгване в търсене на тези редки за нас видове. Част от групата решиха да останат в хотела, а останалите тръгнахме още по тъмно, за да сме в степите рано сутринта, когато пустинарките отиват на водопой. Също така, се надявах да видим и токуващи дропли, които също са активни предимно рано сутрин.

Усилието ни не бе напразно, както вече се доказа няколко пъти. Сутринта бе много студена и малко я бяхме подценили след като предните дни беше 30 градуса. Термометърът на колата показваше 8 градуса. Пристигнахме на първото място в сумрак с изгряващото слънце, но използвахме времето, за да си изядем закуската и да изкачаме слънцето да стопли земята. Не видяхме нищо особено, затова продължихме по пътя в търсене на желаните видове. Група белоглави и черни лешояди се приготвяха за закуска в средата на голяма заградена площ. Наоколо видяхме страхотни червени кеклици, иберийски свраки и сврачки. Дропли и пустинарки все още нямаше, затова продължихме по пътя си.

Дропли и стрепети

Тук вече имахме късмет. Един кемпер бе отбил подобно на предишния път, което бе знак, че вероятно има нещо. Още със спирането ни една голяма дропла прелетя покрай буса и кацна при други две! След малко, два стрепета прелетяха над големите дропли и картината вече се допълваше. След няколко минути две от дроплите застанаха една срещу друга и започнаха да токуват! Ето за това говорим! Най-после! Отново силен момент!

След като се насладихме на дроплите, поехме по пътя в ново търсене на пустинарките. Все още бяха на дневен ред. Придвижихме се само на км и реших да отбия от пътя. Мястото изглеждаше подходящо. Инстинктът ми не ме излъга. Само минути след като спряхме, започнахме да отбелязваме видове: шилоопашата пустинарка, около 50 птици прелетяха, след минути, 6 кафявокоремни пустинарки прелетяха над нас. Сканирайки ливадата забелязах двойка турилици, една златиста булка и още една голяма дропла. В далечината прелетяха още два стрепета. Хм, мисля че ще посетя това място отново! Страхотно удоволствие!

Ранното ставане вече ни зовеше към сутрешно кафе, затова се отправихме към центъра на Монрой за заслужена почивка. В центъра на селото се насладихме на така жадуваното кафе, а над нас прелитаха червени кани и лешояди. Доста успешна сутрин.

Преди да се оттеглим в сиеста, реших да проверим едно място за черно каменарче. За съжаление, нямахме късмет, но се надявам да успеем да го намерим при следващи посещения. Завърнахме се в хотела около 14.00 за кратка почивка.

При лешоядите като за последно

Решихме последният ни излет за пътуването да бъде към най-емблематичното място: скалата с лешоядите. Беше истинско удоволствие да ги наблюдаваме как летят на метри от нас. Синият скален дрозд беше все още тук и пееше неуморно. Светлината в края на деня беше неописуемо мека и огряваше летящите птици.

След тази наслада решихме да дадем последен шанс на ястребовите орли. Знаех една гнездова територия съвсем наблизо и бяхме длъжни да се опитаме още веднъж да видим птиците. Отидохме до мястото и постояхме близо час без да имаме късмет. Вече се колебаехме дали да потегляме, когато два гарвана ознаменуваха идването на орлите! Това са те! Два възрастни ястребови орела се появиха от нищото и започнаха да преследват гарваните! Това е, усилието винаги се отплаща! Просто трябва търпение и постоянство! Това бе последният ни цял излет за пътуването и мисля, че беше паметен!

Оттеглихме се към хотела за ранна празнична вечеря в последната вечер!

Ден 6: 11 Април, 2023

За коприварчета и полет към дома

За последния ден преди полета бях набелязал няколко места. Първото бе за скално врабче, второто за търсене на няколко вида коприварчета, което не ентусиазира групата особено, а третото бе повторно посещение на Арокампо в търсене на пепелявата каничка.

За съжаление, скалното врабче не ни се показа, но пък се насладихме на мястото, което беше много живописно с три моста. Второто място за мен беше супер интересно. Отдавна иска да видя някои от тези видове, които не бях виждал от години, а някои от тях изобщо. Целевите ни видове бяха западно орфеево коприварче, пъстрогушо и очилато коприварче. Орфеевото ни предложи най-доброто зрелище. Стоя и пя за нас от клоните на корков дъб докато няколко иберийски свраки прелитаха покрай него. Пъстроопашатото не бе особено кооперативно, но все пак се показа, докато очилатото изобщо не можахме да го локализираме. Искахме да ползваме малко време в търсене на пепелявата каничка, затова тръгнахме към язовира. За съжаление, не можахме да я намерихм, въпреки че изкарахме около час на мястото. Е, все пак трябва да имаме още една причина да се върнем отново.

Беше време да поемем към летището. Пътуването мина нормално и успешно успяхме да върнем буса без драскотина и да хванем пътя за дома. Всички бяха страшно удовлетворени!

В заключение

Общо за цялото пътуване за птици в Испания успяхме да видим около 114 вида. В случая обаче, не е толкова важен броя, а качеството. Сред тези видове видяхме много, които не се срещат в България и си е истинско приключение да се наблюдават. Бих казал, че темпото на излетите бе сравнително лежерно, без бързане и с продължително наслаждаване на моментите. Най-ценно за някои от участниците беше многократното наблюдение и обсъждане на белезите за разпознаване на грабливите птици, които кръжаха над нас постоянно. Обедните почивки и времето изкарано на терасата на хотела, определено си заслужава да останат и при бъдещи излети. Друг важен елемент, който обсъдихме с участниците бе броят на участниците в групата. Всички се съгласиха, че малките групи до 7 човека са най-удачни. А кога ще e следващото подобно пътуване? Надявах се да попитате :). Датите на следващото подобно пътуване са вече известни: 8-13 Април 2024.

Вижте подробно описание на тура на страницата тук и се запишете за пътуването. Местата са ограничени до 7 човека, така че рано пиле, рано пее.

Снимки:

 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Списък с наблюдавани видове:

1. Египетска гъска
2. Зеленоглава патица
3. Червен кеклик
4. Малък гмурец
5. Полудив гълъб
6. Гривяк
7. Обикновена гургулица
8. Гугутка
9. Шилоопашата пустинарка
10. Пясъчна пустинарка
11. Голяма дропла
12. Стрепет
13. Качулата кукувица
14. Обикновена кукувица
15. Алпийски бързолет
16. Черен бързолет
17. Крещалец
18. Зеленоножка
19. Султанка
20. Турилик
21. Златиста булка
22. Речен дъждосвирец
23. Късокрил кюкавец
24. Речна чайка
25. Дебелоклюна рибарка
26. Белобуза рибарка
27. Черен щъркел
28. Бял щъркел
29. Голям корморан
30. Малък воден бик
31. Сива чапла
32. Червена чапла
33. Голяма бяла чапла
34. Малка бяла чапла
35. Биволска чапла
36. Нощна чапла
37. Блестящ ибис
38. Бяла лопатарка
39. Египетски лешояд
40. Черен лешояд
41. Белоглав лешояд
42. Орел змияр
43. Малък орел
44. Испански орел
45. Ястребов орел
46. Тръстиков блатар
47. Ливаден блатар
48. Малък ястреб
49. Червена каня
50. Черна каня
51. Бухал
52. Домашна кукумявка
53. Папуняк
54. Земеродно рибарче
55. Обикновен пчелояд
56. Синявица
57. Малък пъстър кълвач
58. Белошипа ветрушка
59. Черношипа ветрушка / Керкенез
60. Сокол скитник
61. Испанска сива сврачка / Иберийска сврачка
62. Червеноглава сврачка
63. Сойка
64. Иберийска синя сврака
65. Сврака
66. Чавка
67. Гарван
68. Син синигер
69. Голям синигер
70. Дебелоклюна чучулига
71. Горска чучулига
72. Текла (Късопръста качулата чучулига)
73. Качулата чучулига
74. Пъстроопашато коприварче
75. Крайбрежно шаварче
76. Блатно шаварче
77. Тръстиков цвъркач
78. Скална лястовица
79. Селска лястовица
80. Червенокръста лястовица
81. Градска лястовица
82. Силено шаварче
83. Дългоопашат синигер
84. Голямо черноглаво коприварче
85. Западно орфеево коприварче
86. Малко черноглаво коприварче
87. Западно червеногушо коприварче
88. Пъстрогушо коприварче
89. Градинска дърволазка
90. Орехче
91. Черен/Едноцветен скорец
92. Имелов дрозд
93. Поен дрозд
94. Кос
95. Червеногръдка
96. Южен славей
97. Домашна червеноопашка
98. Син скален дрозд
99. Черногушо ливадарче
100. Домашно врабче
101. Испанско врабче
102. Планинска стърчиопашка
103. Бяла стърчиопашка
104. Обикновена чинка
105. Черешарка
106. Зеленика
107. Обикновено конопарче
108. Щиглец
109. Европейско канарче
110. Сива овесарка
111. Сивоглава овесарка
112. Зеленогуша овесарка