3228568559_e34bc6f81e

Дълъг уикенд по българското Черноморие и Сакар: 3 дни в преследване на 15 вида птици

Изминалите няколко дни бяха едни от най-вълнуващите напоследък през последните няколко години. Причините са няколко. Една от основните, е че за 3 дни обиколих цялото Черноморие. Другата основна, е че срещнах страхотни хора.

В петък посрещнах група английски туристи, които бяха дошли в България, за да видят някои от специфичните видове птици за района. Първоначално всичко изглеждаше спокойно. Пътуването се очакваше да покрие определени места, където да видим видовете птици по местата. Да, ама не. Още на вечеря, ръководителят на групата ми връчи списък с 15 вида птици, които трябваше да са цел номер 1 на пътуването. Не беше ясно дали тези видове бяха избрани от него или от групата. Този списък от видове промени целия фокус на пътуването. Внесе и известно напрежение. Получи се така, че хората искат да видят само тези видове. Избора на места се промени изцяло и целенасочено пътувахме само към местата, където можем да видим някой от избраните видове. Това на англ. му се вика twitching. Оказа се, че хората не бяха отчаяни да видят всички тези видове от списъка. Още повече, че самият списък съдържаше някои доста често срещани видове, които повечето от тях бяха виждали. Същевременно, искаха да видим птици, които не са в списъка и дори никога не бяха виждали.

Пътуването започна от Бургас. Ставане в 6,30, за да се подготвим за дългия ден. Тази сутрин, късметът бе на моя страна. Още по време на закуската отбелязахме един от ‘специалитети’ – малък маслинов присмехулник. Това не е нещо от менюто на хотела, а по-скоро един от видовете птици, за които туристите бяха дошли. Като цяло нямах притеснение за този вид, тъй като е често срещан.
След закуска се насочихме към Сакар. Още с излизането от хотела ни заваля дъжд. Не се очертаваше да е приятен ден, но нямахме време да стоим в хотела. Първата ни спирка бе в дъбова гора, където все още валеше дъжд. Англичаните, са си англичани. При тях така или иначе си вали постоянно и не се впечатлиха много. По-скоро неможаха да се възстановят от множеството комари, които наизлезнаха след като дъжда поспря.

Отправихме се на юг. По пътя валеше от време на време, но все пак успявахме да видим така желаните видове. В дъжда успяхме да видим и два млади царски орела. Въпреки, че те не бяха сред видовете, които бяха отбелязали като ‘силно желани’, орлите останаха сред най-интересните видове на пътуването.

Други желани видове бяха белочелата сврачка и големият маслинов присмехулник, който бе нов вид за всички от групата. Дори водачът не бе виждал пилето, което се бе превърнало в негова цел номер едно на пътуването. Пристихнахме на мястото, където се очакваше да видим двата вида и съвсем лежерно започнахме да хапваме. Както обикновено се случва на всички рибари и птичари, по време на яденето излизат най-добрите попадения 😉 Докато се наслаждавахме на сандвичите си, се обади един голям маслинов присмехулник. Честно казано нямах никакви притеснения, че ще изпуснем този вид и затова дори не се трогнах да тръгна да водя групата към този вид. Въпреки, че като цяло е потаен, е доста активен и се обажда често. След като се насладихме пълноценно на обяда си се отправихме към така желания присмехулник. И по закона на Мърфи, пилето не се обади изобщо през първите 5 мин. Минава шеста минута, седма минута, осма минута и вече започвам да се припотявам. Това чакане внесе малко смут. В този миг обаче се показа белочелата сврачка. Изключително красива черно бяла птица с розово оперение по страните на корема. Пиле, което го има в … ‘ориенталските’ страни 🙂

 

 

 

 

 

 

 

Насладихме й се, и в този момент се обади и присмехулникът.
– Най-накрая! – въздъхнах аз. Труден вид за наблюдение поради потайния му живот. Играхме си на котка и мишка дълго време, но най-накрая застана на върха на храст и стоя там дълго време докато му се любуваме. В първият момент, когато видах пилето на върха на храста помислих, че е голямо белогушо коприварче. Посочих птицата на останалите, но техните първи впечатления също бяха…голямо белогушо коприварче
– “Whitethroat, thank you, well spotted!”
– This ain’t a whitethroat, it’s Olive-tree warbler – казах почти раздразнено, че някой се съмнява в уменията ми – You can even see its moving throat when singing.

Ако не пееше, вероятно щяхме да продължим дълго тази дискусия. Доста странно е някой да си помисли, че двата вида могат да се сбъркат. Прекрасно се виждаха белите основи на първостепенните махови пера, дългият клюн и т.н. Това, което бе странно, е сравнително сиво-кафявият гръб, който изглеждаше по-кафеникав от обикновено, вероятно заради светлината. В крайна сметка сме абсолютно убедени, че видът е този, който ни трябва. Поздравихме се взаимно и се отправихме към следващите места, за следващите видове от списъка.

Един след друг отбелязвахме вид след вид. Въпреки сравнително лошото време, още през първия ден успяхме да видим 90 вида птици. Имайки предвид, че не сме били около водоеми с много птици, тази цифра е доста сериозна. Като цяло, този брой видове е почти 1/4 от всички видове птици в България, които са виждани някога. Краят на деня бе поставен от два възрастни морски орела, които се завръщаха към местата за почивка след дълъг ден около Бургаските езера.

Вторият ден от пътуването ни бе посветен на пътуване към с.Крапец – северната част на българското Черноморие. Отново прекрасен ден. Изключително интензивен. Над 200 км, които не са много ако човек има за задача само да шофира. Интензивно е обаче, ако междувременно трябва да спреш на 10 места, където да видиш 10 вида птици. И не трябва да има пропуск. Някои видове ни се запънаха и се наложи да прекараме повече време в търсенето им. Наложи се избор на нови места. Изминаването на повече км и съответно натрупването на повече напрежение. Краят на деня бе едва към 21ч, когато просто се стъмни и заваля дъжд. Туристите започнаха да се шегуват, че ако имахме полярни бели нощи вероятно щяхме да продължим да гледаме и по нощите. Все пак целта ми беше хората да видят това, за което са дошли. Приемам нещата твърде отговорно и лично, за да си позволя спазване на работно време. Денят започва в 6,30 и завършва със скриването на светлината. Усилието е на 110%, но целта е ясна: туристите трябва да останат доволни.

Така продължих и през последния трети ден. Вечерта на същия ден, туристите трябваше да пътуват и това наложи допълнително напрежение. Може би и известна доза припряност. Нямаше време за наблюдение просто на разнообразие от видове. Виждаме тези от списъка и продължаваме натам. Имаме график. Това бе и основната разлика на този тур с останалите, които до момента съм водил. До момента винаги сме стояли на всяко едно място поне по 1ч. Целта при повечето турове обаче, е да се видят колкото се може повече видове. Тук фокусът бе на качеството, а не толкова на количеството, което си има своите предимства и недостатъци.

Равносметката е следната: след прекараните интензивни 3 дни или общо 45 часа в наблюдение на птици, успяхме да видим 13 от 15 желани вида. Въпреки, че като цяло броят на видовете не беше от голямо значение, успяхме да видим над 130 вида. Мисля, че е доста добре. Всеки от туристите имаше между 1 и 5 нови вида.

По-важно бе друго. Хората бяха изключително приятни. Всички тези турове създават страхотна връзка хората. Почти всички, които съм водил ме канят на гости, което е все пак някакъв показател, че съм успял да ги предразположа да се чувстват добре в България. В моята родина.

Пътуването приключи отново в Бургас. Изпратих туристите и се отдадох на почивка. Крайно време бе да отделя и време за себе си. Тишина, вълни и хапване на спокойствие. Страхотна вечер на брега на морето. Затварям очи и се отдавам на почивката си… До следващия път. До още красиви мигове по българското Черноморие.

Leave a reply

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>